A haiku about getting out of bed
no no no no no
no no no no no no no
no no no no no
(Source: thediamondsinlucyssky)
РАЗГОВОР WORTH A MILLION WORDS
– Какво е това?
– Бира с лимон
– И такава ли правят тук?
– Да
– Защо?
парите
почти не миришат
на вкус навярно са солени
освен да порежат невнимателен пръст
или да счупят живот (ако дадеш)
друго не могат да ти направят
не смъдят
за разлика от разочарованията
които оставят след себе си
WE NEED TO TALK
means we need to fuck, but we don’t
ДЪЩ
Дъждът е страхотна метафора. И още по-страхотна, ако се намираш някъде на затворено и го гледаш през прозореца. Стъклото обикновено е студено отвън, а вътре е топло, но това е без значение, защото нищо не може да спре дъжда. Той ще си намери пътя до теб и ще проникне в стаята. Ще се спусне по вътрешната страна на прозореца ти. Ще каже на капките да тичат към пода и всяка ще се старае да пътува съвършено – по възможно най-права линия. Най-идеалната геометрична фигура е сверата. На пук на нея най-идеалната дъждовна фигура е правата линия. Дъждът си е праволинейно човече.
Сега погледни прозореца отново. Капките по него, тези, които дъждът е изпратил най-близо до теб; те нарисуваха по матовото стъкло решетка. Като в затвор. Така и така си вътре, влез в роля.
INSTANTITY OF LIFE
Everything is available in powder and a PVDC package. Your coffee. Your food. Your excitement. Your love. Your sleep. Your vitality. Your life. Cut the plastic, pour water, stir and enjoy. If you can.
Such a lovely Folie à plusieurs.
Instant lives account for instant deaths. They end as soon as they begin. Even sooner. Instant is the love child of Future. It’s the promise you’ll have it right away. Speed, as the most valuable necessity, is the only thing that matters. How fast can you get there. How faster can you leave. Speed is instantity is to live in an elegant faux anticipation of the now. Joke’s on us.
42 = f (време; място)
Чудя се колко хора са нещастни по една нелепа причина? А именно, че в трети клас не внимаваха, когато учителката [г-жо Блъскова, все още ви мразя и все още мисля, че сте малоумна и ви обещавам карма за травмите] държеше частите на изречението обстоятелство за време и обстоятелство за място да се подчертават дебело с поне две червени линии. Те са виновни за баланса на всичко. Не беше случайно, пичове.
Но както и да е. В момента ме интересува единствено нормално ли е по време на волейболен мач между нашите и техните в зала с 10 000 зрители, изродът, който е на микрофона да подгрява публиката, дерейки се с песни? Рано е за Коледни картички, но държа да ти пожелая ако победим, на прибиране към вкъщи да пееш опиянен по улиците “Победа и пак победа!”, докато трамвай на заден ход те премазва до неузнаваемост. И казвам ако, защото ми е по-удобно да прехвърля отговорността за живота ти върху националния по волейбол. Все още ли искаш победа?
И накрая малко естетика. Предимството да гледаш евроквалификацията България : Германия по телевизията е, че в залата няма как да видиш 6 екипирани в черно немски младежи да получават инструкции Gut ausschlagen!!. Close-up при това. Ха! Аре, до после.
НЕЩА
Ако имаше училище за глупаци, където целта е да екселнеш като глупак, а ти си толкова тъп, че не можеш да минеш първи клас, това фейл или уин е?
ХИТОМИР
За да се изравни благосъстоянието на населението, предлагам парите да се правят от уран. Ако някой събере повече, отколкото му се полага – получава се критична маса. Бум, и социалната справедливост се възстановява…
НЕЩА
Mid-life crisis? Първо, от къде си сигурен, че е мид. Може да е съвсем в началото. Може и изобщо да не е крайсис. Второ, сядаш и започваш да си повтаряш проблемите. Да предположим, че не са фатални. Повтаряш, натъртваш, иронизираш. Ще ти стане смешно. Личната ти криза, ще стане лична комедия. Това е като да повториш 400 пъти щора. От един момент щора започва да ти звучи и изглежда безкрайно абсурдна… щото примерно Е. Така и с всичко останало. Да започвам ли да повтарям или вече ти е смешно?
RELOVEUTION
Everybody else is a sexless pile of proteins
ПЪРВИ МАЙ МАЙ?
Имало едно време на запад страшни протести за въвеждане на 8-часов работен ден. Thanks a lot е такова. осем! часа. 126 години по-късно на мода е less is more. Just saying.
à propos, от началото на годината си позволих минус четири заплати. Бях в творческа почивка така да се каже. А и навън беше адски студено. По-интересното е какво се случи, за да мога аз да отпусна 120 дни докато останалите изкарвахте пари за държавния бюджет до 20-ти април [тогава се падаше, нали]? Има формула и за това. Но преди да я откриеш, трезво си казваш право в очите… не, не си казваш… Чудиш се.
В тези моменти се чудиш как се е подредила световната икономика така, че точно ти, в случай че желаеш, можеш да хибернираш през зимата, обграден от книги и след това, в случай че желаеш – да проимаш 8-часов работен ден плюс екстрата да празнуваш Деня на труда, в който по морално задължение не се работи. Има място, където всичките ти капризи ще бъдат задоволени, независимо дали го искаш или не. Нарича се Първи свят. България живее в него, а ти живееш в България. Него пък го има, защото има Трети свят. А сега, чек дис.
FUN FACT
Аполон – бог на изкуствата – е бил почитан в Сердика и като покровител на лечебното изкуство. Наричали са го Медикус.
Изкуство. И лечение. Разкошно.
И не само това. Преди да влезе в Сердика, всеки пътник е минавал през Градът на мъртвите. Там бил посрещан с надписи “Здравей, пътниче”. Гостоприемно и искрено, както и да го въртим. Траките, в частност Сердите, не са се страхували от смъртта и мъртвите. Очевидно. Или това, или древен trolling.
